Повече от сценария
Всеки проект започва със слушане. Преди да взема камерата, искам да разбера хората зад него: с какво се занимават, към кого се обръщат и какво биха искали да видят на екрана. Питам за референции, видеа, които харесват, дори скрийншот, и се поставям на тяхно място. Целта е проста: готовото видео да изглежда така, както са си го представяли, и дори малко по-добре.
Когато от Club Aftercare ми изпратиха пример за монтажа, който искат, получиха точно него. Във венецуелския ресторант не се спрях само на ястията: заснех кухнята, коктейлите и хората, за да покаже филмът цялото място. За Ваня Велкова, психолог, беше обратното: спокойно и тихо видео за хора, на които първата стъпка им е трудна.
Общителен човек съм и нося добро настроение на снимачната площадка. Хората се отпускат и това личи на камерата. Винаги търся допълнителния кадър, детайл или реакция, които никой не е планирал, защото често точно те правят филма. В BIMM сам работих с три камери по време на лекция на сцената, за да не се изпусне нито един момент. А ако денят се проточи, оставам, докато всичко е направено както трябва.
Тази работа е важна за мен. Не само защото ти трябва, а защото всеки филм носи моето име. По него хората ме виждат, затова винаги получава най-доброто от мен.
